Плутон, като планета е открита през 1930 г. В астрологията познаваме характеристиките й благодарение на римската митология. Гърците наричали този бог Хадес. Той бил мрачен бог и обитавал царството на подземния свят на мъртвите, което също било наречено Хадес. Хадес и Посейдон (Нептун) - били братя, които споделили една и съща съдба след раждането си: и двамата били погълнати от техния параноичен баща, Кронос (Сатурн). И двамата за нещастие прекарали известно време в тъмния корем на Кронос и затова били лишени от ранната емоционална връзка, така необходима между майката и детето.
Поражението от тази след-родова травма си проличало по-късно: Посейдон се оформил с времето като брутален тип и отчасти сексуален маниак, известен със своите инфантилно-разрушителни похвати, когато възпрепятствали неговите действия или желания. Хадес страдал от свои собствени вътрешни конфликти и личностни разстройства. След като пропъдили своя баща от трона, Хадес и братята му, Посейдон и Зевс, хвърлили жребий, за да определят кое царство ще управлява всеки от тях. На старото "Тъмно лице" се паднал подземният свят, като негово основно владение. Съдбата ни убеждава, че няма случайни неща в живота.
Хадес веднага се оттеглил от обществената сцена и се превърнал в мощна, скрита сила - дистанциран, студен, безкомпромисен и безпощаден. Някои негови страни били напълно запечатани. Той не се поддавал на емоциите на другите. Но благодарение именно на тази си индивидуалистична страна, Хадес се чувствал удобно в своето студено и мрачно владение, дълбоко под земната повърхност. Той бил също недостижим и суров в отношенията си, което обяснява защо никога не бил канен в компанията на другите богове, които вероятно не можели да свикнат с неговото поприще: пазител на мъртвите и върховен господар на всички аспекти на отвъдното. Не е имало бог или богиня на Олимп, които да са искали Хадес да прояви интерес към тях. Някои дори се страхували да прошепнат името му и така да рискуват да призоват неговото страховито присъствие. Той бил Невидимия и никой не дръзвал да му се противопостави. Бих казал, че много от това произтича от травмата в неговото ранно детство.
Като цяло, той бил страховит заради своята власт и отбягван заради призрачната си личност. В днешния психологически жаргон изолиралият се Хадес ще бъде диагностициран като граничен шизоид, с всичките му антисоциални характеристики, които подчертават неговото личностно разстройство. Той бил също изнасилвач, престъпление подтиквано от дълбока ярост най-вече срещу жените. Дали подсъзнателно обезумелият Хадес не държи отговорна своята слаба и пасивна майка Рея за това, че не се е намесила при раждането, за да попречи на неговия баща да го погълне? Защо Рея не се е противопоставила и не е казала "Не" (заедно с един ритник в управляваните от самия Кронос-Сатурн коленни капачки)? Защо се е отдръпнала и е позволила на тиранина да направи това, което иска - дали това не е синдромът на сломената жена на психологическо ниво?
Накрая мама се вразумява и показва малко смелост, когато ражда щастливия Зевс (Юпитер), който се спасява от поглъщане. В случая с Хадес обаче е очевидно, че раните от неговото неосъществено детство никога не са били правилно третирани и излекувани; рани, причинени от баща, който погълнал своята идентичност, и от майка, която го изоставила по време на смъртна опасност - как да си върнеш доверието в когото и да е след всичко това?
Едно объркващо събитие, което наистина поставя мита за Хадес на карта е, когато този мрачен бог насилил девствената, слънчева Кора, отвлякъл я и по-късно я принудил да управлява заедно с него призрачния Подземен свят като негова вечна невеста. След това тя станала известна като Персефона. Дали това отвличане не е изопачен опит да достигне и сподели нещо от себе си с другия? Не е ли осъзнал, че никой не може наистина да го обича и уважава с това манипулативно поведение? Дори днес бруталните плутонианци, които искат насила да притежават и контролират хората, все още имат проблеми с това да бъдат истински обичани и са много по-малко уважавани. Хадес защитавал своето подземно съществуване и се появявал на повърхността само понякога, за да си поеме свеж въздух и да види дневна светлина. Дори тогава той предпочитал да пътува, без да го виждат, и носел специален шлем, който го правел невидим. Подобно на него, плутонианците и тези с изгряващ Скорпион носят своите маркови тъмни очила почти навсякъде, за да се скрият символично от света, както и за да си придават мистериозен вид. Невидимият Хадес е може би това, което изнервя най-много другите богове -той теоретически би могъл да е навсякъде, подслушващ лични разговори, без никой да го разбере. Плутонианците са отлични шпиони и тайни агети.
Митовете, разказани от различни древни писатели и от съвременните преводачи се различават в определени детайли и в случая с Хадес има поне две версии за това как приключило отвличането на чаровната и невинна дъщеря на богинята на житото и жътвата, Деметра (Церера). Младата девица Кора олицетворява светлината, веселието и красотата на пролетта.
В една от версиите, често палавата, но добродушна Афродита (Венера) наблюдавала как Хадес прави обиколка на своя подземен свят, за да инспектира дали няма пролуки, през които да нахлуят нахалници или да проникне светлина. Тъй като била в закачливо настроение, Афродита казала на сина си, Купидон, да прониже самотното Тъмно лице в сърцето с една от малките си ангелски стрелички на желанието. Скоро след това Хадес изгарял от непреодолимо желание да излезе над земята и, както пожелала съдбата, Кора била първото сладко нещо, на което попаднал неговият поглед. Той бил безнадеждно луд по нея, почти опасно влюбен до уши, и трябвало да я има точно на момента и то само за него. Очевидно, Афродита не била много наясно с духа на сестринството в онези дни, защото не изпитала никакво съжаление към невинната душа на една всеотдайна девойка срещу този затворен във владението си бог, нетърпелив да изнасили такова нежно и деликатно създание? Хадес метнал пленничката си в своята огнена колесница и се отправил през земната паст към любимия си парк!
Другият разказ е дори по-смущаващ, защото той поразява със своите интриги и предателства. Според днешните критерии, тази приказка определено ще се счита за отблъскваща по един плутонов начин, а таблоидите ще я обожават! По общо мнение бащата на Кора, Зевс (Юпитер), участвал в плана за отвличането - невероятно, тъй като е бил неин баща! Тези мъже богове могат да станат наистина безчувствени, когато става въпрос за отношението им към жените.
Зевс веднъж бил с Деметра и милата Кора била тяхното потомство. След това Зевс се впуснал в нови сексуални приключения, оставяйки Деметра да играе ролята на всеотдайна самотна майка. Майка и дъщеря били много привързани една към друга, нямали нужда от никой, който би разрушил тяхната перфектна безконфликтна връзка. Тази мъдра земна майка знаела, че навън има и други похотливци в стил Юпитер, чакащи да се възползват от добродетелта на млади девици и добрата стара майчица възнамерявала да се увери, че нейната безценна дъщеря няма да завърши като жертва на някой сладкодумен мерзавец.
Зевс определено не одобрявал този задушевен съюз между майка и дъщеря, гледайки на него като на неестествен, защото, очевидно, нямало въвлечен мъж. Така се случило, че Хадес зърнал Кора и си паднал много по нея. Той помолил Зевс да му позволи тя да му стане спътница и заедно братята - които иначе не били толкова близки -изработили коварен план за отвличането на младата девица (макар че това била най-вече идея на Хадес). Хадес дори засадил съблазнителния нарцис в ливадата, където Кора щяла да играе със своите приятелки, защото бил сигурен, че тя ще бъде хипнотично привлечена от това цвете. Чувствайки се в безопасност, Кора се отдалечила сама, видяла цъфналия нарцис, откъснало го, помирисала го (голяма грешка!) и това било всичко, което взела: земята се разтворила с рев и могъщият Хадес се появил в своята колесница, за да грабне Кора, да я изнасили и след това почти да я "погълне", като я превърне в пленник на своите мрачни владения против волята й. По някакъв начин това е отражение на неговата травма от детството, нанесена му от неговия баща - случай, при който насиленият се превръща в насилник.
Тази дълга история продължава с няколко плутонови заговора, но нека просто да кажем, че Зевс се оправдавал донякъде, че позволил този брак, защото Хадес бил известен още като Богатия. Юпитеровците обикновено се впечатляват от просперитета. Хадес управлявал цялото скрито богатство, заровено в земята, като метали и скъпоценни камъни. Неговото царство имало впечатляващо богатство. Междувременно Деметра се почувствала коварно предадена, когато открила, че Зевс играел ключова роля в това, което за нея било съкрушителна трагедия. Нейната последвала ярост и дълбока скръб едва не завършили с разрушението на планетата, което наистина разтърсило Зевс и го накарало да се размисли. Накрая той признал, че дъщерята се нуждае от своята майка - и дори, което е по-важно, Земята има нужда от растително царство, което да вирее върху нея, така че човешката раса да може да оцелее и да продължи щастливо да почита боговете.
Кора била в пълна депресия, докато била затворена при Хадес, но това може би се харесвало на Хадес - жените да бъдат емоционално потиснати и почти неконтактни! Все пак тя направила своето "пролетно" връщане към живота на този славен ден, когато Хермес (Меркурий) се спуснал при Хадес и му съобщил, че тя трябва незабавно да се върне при майка си по заповед на господаря на боговете, Зевс. Кора очевидно била доста развълнувана, излизайки от своето вцепенение, когато чула новината, защото коварният Хадес на раздяла й предложил лека закуска от няколко зърна от нар, които тя погълнала въодушевено - вероятно за да възвърне своята предишна сговорчивост. Може би точно тогава всевиждащият Хермес се е загледал в дългите и мръсни нокти на краката на Хадес и изпуснал тази малка интрига. Било добре известно сред боговете, че когато посещаваш Долната земя, никога не трябва да ядеш храната, която ти се предлага, освен ако не си решил да превърнеш Хадес в свое постоянно убежище. Коварният Хадес знаел, че скоро ще постигне своето - така че, защо да не пусне Кора да прекара известно време с любимата си майчица, ако това ще й подобри настроението?
Когато чула от Кора за хитростта с нара, осъзнавайки, че това е подписало съдбата на нейната дъщеря, Деметра променила климата и Зевс бил загрижен за неясното бъдеще на планетата. Вбесен, той поискал един последен компромис: Кора да прекарва половината от годината при Хадес като Персефона, Кралицата на Подземното царство, а на огорчената Деметра, оплаквайки я й било позволено да стачкува половин година и така да причинява лишените от растителност сезони, есен и зима. След това Персефона била свободна да се присъедини отново към своята майка за останалата половина от годината - макар и никога повече като невинната Кора. В това време маниакално-натрапчивото Тъмно лице напълно фокусирало енергията си върху управлението на непрекъснато увеличаващото се с душите на нови мъртъвци население на Подземния свят, които всеки ден се редяли на опашка, за да преминат през неговите двери.